Фотоволтаици

Макс и Лили се наслаждаваха на вечерта в едно типично парижко кафене. Щом последните слънчеви лъчи се скриха зад хоризонта, светлините на Айфеловата кула се разляха, придавайки на града неговите уникални нощни цветове.

 „Знаеш ли, че през 2013 е имало забрана на нощното осветление?“, започна Макс. „Всички магазини и нежилищни сгради са били длъжни да изгасят вътрешното си осветление най-късно в 1 часа през нощта “.

„Предполагам, че емисиите на въглероден диоксид са били намалени, но сигурно е било малко тъжно... все пак градът на светлините... без светлина?“, каза Лили. „Но сега, я виж тази разкошна гледка!“, добави тя, като посочи проблясващата Айфелова кула и обкръжаващите я осветени паметници и музеи. „И всички те са зареждани от слънцето. Виждащ ли онази сграда ей там с цвят фуксия? Боята й всъщност е покритие от органични слънчеви клетки“.

Макс извърна очите си към Лили и се засмя: „Фуксия? Че това и цвят ли е вече? И не ме карай да започвам с органичните слънчеви клетки. Знаеш ли какво значи органичен? Знаеш ли изобщо какво е това слънчева клетка?“

Лили се изправи на стола си и отговори на предизвикателството. Тя започна с обяснението, че слънчевата клетка е устройство, което поглъща светлината от слънцето и я превръща в електрическа енергия, която може да бъде използвана или директно (като се запали лапма например) или да се съхранява в батерии.

„Органичната слънчева клетка“, продължи тя, „наричана също така и пластмасова слънчева клетка, е направена от полимери или фулерени – въглеродни съединения, подредени в структура подобна на клетка, която по форма прилича на футболна топка (бъкибол). Пластмасовата слънчева клетка има свойствата на пластмасата: тя е гъвкава, евтина и лесна за изработване. А също може да бъде и рециклирана!“

„И тя има също така срок на годност, както и повечето пластмаси!“, каза Макс и изтъкна, че традиционните слънчеви клетки, направени от силиций, имат по-дълъг живот, както и че са по-евтини. После той й показа своя мобилен телефон, който имаше вградена силициева слънчева клетка за зареждане на батерията. Лили също извади своя мобилен телефон и показа неговото меко и гъвкаво тяло с модерен дизайн, направено от органична слънчева клетка. Макс го осмя, защото неговото устройство се зареждаше по-бързо.

„Но тук не става дума само за енергията, с която те ни снабдяват, а и за енергията, която ние изразходваме, за да ги направим“ упорстваше Лили. „Органичните слънчеви клетки се нуждаят от по-малко енергия за направата си и ти трябва да имаш това предвид, когато говориш за ефективност“, каза Лили.

Тя продължи да говори за новата „армия“ от материали, перовскитите, наречени така в чест на прочутия минералог Лев Перовски, които са мобилизирани в борбата за ефективни и издържливи фотоволтаици. Това са вещества, които включват в структурите си както органични, така и неорганични части. Тези материали обикновено ги има в изобилие, издръжливи са и са много ефективни.

 „Ами добре, ако говорим за ефективност, защо не използваме галиев арсенид за нашите слънчеви клетки? Ей това е ефективност! При това те са толкова здрави и трайни“, настояваше Макс.

„Но...но тези химически вещества с чудати имена могат да бъдат токсични! Те трябва да бъдат държани извън света!“, каза Лили почти избухвайки.

 „Именно“, каза Макс развеселено. „Това са слънчевите клетки, които се използват в космоса! Откъде мислиш, че сателитите черпят своята енергия? Те не са включени към нашата електрическа мрежа“, подкачи я той.

Лили, осъзнавайки, че той просто се занася с нея, се успокои и се засмя. Тя се облегна и погледна към обществените сгради, целите боядисани в различни цветове, включително и Айфеловата кула, всички те събиращи достатъчно енергия от слънцето, за да осветят целия град при нула вредни емисии.

Макс отгатна мислите й и се опита пак да се пошегува с нея. „Знаеш ли, за максимум ефективност трябва да боядисаме всички сгради в черно, защото черното е цветът, който поглъща всички слънчеви лъчи“, каза той кротичко.

„Искам устойчиво и цветно бъдеще“, каза тя като му се усмихна в отговор.