Oбезсоляване на водите

"Ще ми донесеш ли, ако обичаш, малко вода?", Лили попита Макс, като си играеше по един ефектен начин с миглите си. Макс обаче си лежеше по гръб, наслаждаваше се на топлото слънце и не помръдна. Лили настоя, като го помоли отново. Той стана и й посочи красивата, безбрежна морска шир, простираща се пред тях. "Отиди там. Просто се гмурни и си вземи колкото вода искаш." След това той сe намаза с още малко лосион за тен и отново зае първоначалната си поза.

 "Макс! Имах предвид малко вода за пиене!", поясни Лили. "Не мога да пия морска вода. Да се разболея ли искаш?"

"Няма да се разболееш. Ще имаш само малко халюцинации и след това може би малко увреждане на мозъка. По-добре не пий много от нея", отвърна Макс с възможно най-сладкия си тон.

Лили разбра, че няма да стане нейното, надигна се, сложи си шапката, за да се предпази от невероятното гръцко слънце, и се отправи към будката. Купи си вода и се върна. Макс я видя и седна в очакване. Когато тя се приближи обаче, той остана разочарован. "Не донесе ли вода и за мене?"  

Лили премигна. "Не виждаш ли Средиземно море пред себе си? Вземи си малко вода оттам, ако ти се иска", отвърна тя.

"Това, да знаеш, няма да е ефективно", започна Макс, решавайки да пристъпи отново към една от любимите си теми. "За да пием морска вода, трябвада я обезсолим, което не е ефективно. Отнема прекалено много енергия."

"Извинявай, ти в 21-ви век ли живееш? Когато обезсоляването на водата не е било енергийно ефективно", каза Лили с насмешка. "В днешно време една много голяма част от населението получава за пиене пречистена или обезсолена вода."

Макс се изправи, впускайки се в пламенна лекция. "Обезсоляването на водата", започна той, "е много по-скъпо от получаването на прясна вода от реките или от подземните води или дори от рециклиране на водата. Тъй като обаче в миналото много хора не са имали достъп до източници на прясна вода, учените е трябвало да потърсят годна за пиене вода там, където водата е била най-много – в морето.

Като са използвали мембрани, учените от дълго време са филтрирали водата. В основата си всички мембрани са материали с миниатюрни дупчици, които блокират по-големите частици, а пропускат по-малките. Ако дупчиците са достатъчно малки, те могат да пропускат само водните молекули, а всичко останало да остава отвън. С този метод също така е можело да се отделят и токсични частици от водата. Той обаче е бил скъп начин за извършване на обезсоляване.

Кипенето на солена вода и улавяне на парата е бил друг метод, използван за отделяне на солта и други замърсители. Но и това е било неефективно."

Лили отпи още малко вода от шишето си и го попита дали знае, че хората са направени от повече от 70% вода. Макс не разбра накъде бие тя с този въпрос и за момент спря да говори.

Лили му каза още веднъж, че природата вече е намерила решение на  проблема преди това. Биомиметичните мембрани! Хората, животните и растенията са направени от клетки. Външната част на всяка клетка е една мембрана. И сега в най-различни животински или растителни клетки тези мембрани съдържат специален вид протеин, наречен аквапорин.

Благодарение на аквапорините водата може бързо да протича през клетъчната мембрана докато другите молекули не могат. Аквапорините селективно захващат водните молекули, за да пропуснат само тях. Този вид транспортиране на вода е много ефективен и той е бил използван, за да се подобрят мембраните за обезсоляване на водата и да се намалят техните операционни и енергийни разходи.

Макс беше едновременно впечатлен и жаден. Той я похвали и заедно с това се опита да вземе бутилката от ръцете й. Лили обаче беше по-бърза.

"Ако искаш да пиеш вода, ти или ще отидеш до будката да си купиш, или ще започнеш свой собствен бизнес за обезсоляване тук - на този красив остров Крит. Ясно ли ти е?", попита тя.